В опита си да предпазят розите от пагубното влияние на студа през зимата дори опитните градинари допускат съществени грешки. Често те избързват с покриването на храстите, както и с тяхното подрязване.
Грешки, които са пагубни за розите през зимата
Първата слана не е причина веднага да бързате да покриете храстите, въпреки че дори опитните градинари правят това. Тези растения са доста студоустойчиви. Трябва да се изчака спирането на валежите и настъпване на минусови температури. Храстите е най-добре да се покрият след замръзвае на почвата, но разбира се, подготовката за покриване трбва да започне предварително.
Розите няма да замръзнат през зимата, ако през септември направите това
Сланите правят стъблата чупливи, кората се напуква при счупване и тези рани се превръщат в „врата“ за инфекция.
Затова е добре в средата на септември да започне огъването на храстите. По-удобно е да огънете големи издънки в куп на няколко стъпки, като ги закрепите с канап и колче (вместо това можете лесно да използвате стоманени шишчета за кебап - те са здрави, издръжливи, лесно се забиват в земята и имат кука и примка отгоре за закрепване на въже). За по-надеждна фиксация забийте колчето (шиш) в основата на храста под ъгъл. Също така не трябва да се избързва с подрязваето.
Докато е достатъчно топло, ранното подрязване само ще провокира образуването на нови издънки.
Друга грешка е използването на въже от естествени влакна за завързване на храстите. Но естествената материя бързо абсорбира влагата и гние. Полипропиленовият канап е добър за целта.
Оставянето на зеленина върху стъблата също не трябва да се допуска - всички инфекциозни процеси се активират в зеленината, оставена пред заслона.
В случай на постоянно влажно време, огъването на храстите дори със суха смес в крайна сметка ще бъде безсмислено. Това може да се направи само в хубава есен с лека слана, когато почвата на е суха.
Съставът на сместа за огъване също е важен - струва си да се изключат дървени стърготини (те гният), чист пясък и торф (те се утаяват силно и събират влага). Най-добрият вариант е суха, рохкава смес от узрял компост с пясък и торф.
Много е важно под клоните на увивните рози да е сухо. Следователно те не могат да бъдат поставени директно на земята. Също така не си струва да поставяте филм под тях – в противен случай през пролетта те ще се окажат „в локва“. Най-добре е да използвате дебела пяна или „платформа“ от празни пластмасови бутилки, поставени в един ред за субстрата.
Покриването с найлон също не е желателно. Под тежестта на снега такъв гъвкав материал като филм със сигурност ще провисне и може да повреди храстите. Освен това подслонът под него не се вентилира, а наличието на въздух е най-важният фактор за доброто зимуване на храстите.
Още: Розите ще цъфтят до октомври, ако ги поливате така
